НАЧАЛО
ЗA НАС
МАНДАТ
КАКВО ВЯРВАМЕ
INTERNET CHURCH
КОНФЕРЕНЦИИ - ИНТЕРНЕТ ЦЪРКВА
СЪБИТИЯ
ВИДЕНИЕ
ГОСПОДНА ВЕЧЕРЯ
УЕБ РАДИО
ПОСЛАНИЯ ОТ ПАСТОРА
ПОСЛАНИЯ НА ДЖОИС МАЙЕР
ПОСЛАНИЯ НА КЕНЕТ КОПЛАНД
БИБЛЕЙСКО УЧИЛИЩЕ ДПО
ГЛАЕДАЙТЕ ЗАПИСИ ОТ СЛУЖБИТЕ
В СВЕТА НА ЧУДЕСАТА
ВИДЕО КАНАЛ
АУДИО ПРОПОВЕДИ
КАК ДА ПРИЕМА ИСУС
КРЪЩЕНИЯ ВЪВ ВОДА
КРЪЩЕНИЕ В СВЯТИЯ ДУХ
СЛУЖЕНИЕ НА БОЛНИ
СЛУЖЕНИЕ В НАЦИИТЕ
КОНФЕРЕНЦИИ
БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ
СЪБИТИЯ
НОВИНИ
ГАЛЕРИЯ
ДАРЕНИЯ
АДРЕС ЗА КОНТАКТИ
СЛУЖБИ





Здравейте църква, 30 Януари 2019


  Лука 19:5;10 “Исус като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти. И той побърза да слезе, и прие Го с радост. И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи. А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето от сега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно. И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син. Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.”

  Историята за срещата на Исус със Закхей е впечатляваща с това, че цял дом беше спасен за Божата слава. Алелуя! Колко от вас например, биха се зарадвали за това велико дело? Колко от тях обаче не се зарадваха на това, което всъщност се случи? Нека да видим, и да се опитам да пресъздам историята в днешни дни. Представете си, че Исус е посетил мястото, където живеете и талпи от хора се стичат да го видят на градския площад, стадион, парк. Аз лично мога да си представя това, понеже всяка година в нашият град през май месец правят карнавал на хумора и сатирата и се стичат хора от цяла Европа, за да покажат чувството си за хумор. Тогава града се пълни с толкова много хора, че е невъзможно да вървиш по улицата, камо ли пък да видиш нещо, ако не си се позиционирал на по - добра позиция от много по-рано. Когато има тълпа от хора просто надничаш и каквото успееш да видиш, това е. Така беше и с минаването, на Исус през града Ерихон. Днес той наброява 20 хил. ж., и е разположен на 40 км източно от Йерусалим, в долината на р. Йордан.

Разсъждавах и си мислех за това, че аз, който съм сравнително среден на ръст, някъде около 179 см, определено ми е било трудно да видя каквото и да било, когато пред мен е имало толкова много хора. Сещате се, че някой дори слагат на раменете си и децата си, които определено имат ръста на посочения по горе, Закхей. Сега мога да разбера желанието на този дребен човек, да направи нещо по въпроса, и то каквото и да било, само за да види Исус, когато преминава. Какво бихте направили вие, за да видите Исус в такъв момент? Моля ви, кажете ми! Аз си мисля, че всички казаха; Всичкоооо, абсолютно всичко! Да, и Закхей правеше всичко възможно, за да види преминаващия Исус и в миг на проницателност и креативност, той се покатери, казано по забавно (похендри) ако мога въобще да се забавлявам с тази старовременна дума, на една черница, която беше наблизо. Никога не съм се качвал на черница и не мога да ви кажа, какво е усещането за това, дали на нея могат да се качват само дребни хора или става и за някой едър и тежък мъж, към стоте да се задържи на нея. Както тук в България не всеки може да се качи примерно на череша, защото клоните на това дърво не издържат подобни тежести, пробвал съм го вече, така и черницата вярвам си има своя избран от Бога капацитет. Вижте; ще ви кажа само едно, желанието да превъзмогнеш тълпата е нещото, което те кара да направиш нещо наистина различно дори това да те направи смешен в очите на другите. Взимаш понякога решения, които не би направил никога преди това. Всичко зависи от това колко е силно желанието ти. Забележете другата страна. Исус минаваше и хората не спираха да го притискат и да му говорят. Явно всеки искаше нещо от чудотвореца. Всеки искаше да грабне вниманието Му, за да се сбъднат по някакъв свръхестествен начин дори и най – неизпълнимите им мечти, но той продължаваше да върви напред със своите ученици, по възможния за тях напред път. Едно нещо обаче го спря и отклони неговото внимание. Мигът, в който Исус погледна нагоре към черницата той срещна погледа на един любопитен дребен човек, който всячески се опитваше да се задържи на нея и да не пропусни нищо от случващото се. Това беше началникът на бирниците, един  доста богат, но също толкова и дребен човечец, а сам той нямаше почти никаква надежда, че сам Исус би му обърнал каквото и да било внимание.

Сега забележете тълпата,  която притискаше Исус, а всеки човек продължаваше да очаква своето чудо, докато този мъж отчаяно висеше на клона на дървото, и тайно се надяваше поне само да зърне очите на Спасителя. Разбираме от писанията, че Исус се приближи при него и му каза, че е добре да слезе от клона, защото тази вечер ще бъде негов гост. Закхей, даже не разбра, кога това дребно, но доста пластично тяло се озова на земята пред Исус и с пълна радост той побърза да покаже своето истинско гостоприемство. Сега обаче отиваме на мястото, където видях повече от това, което виждам всеки път, когато чета тази история и днес Святия Дух засили вниманието ми, точно в това. Видях че, всички хора, които бяха се струпали на това място веднага лицата им се помрачиха и празничното им настроение моментално приключи и премина в минорно такова. Всеки си мислеше, че се е уредил като е заел правилната позиция и че след, като се натиска в тълпата ще сполучи, но виждайки избора на Исус в крайна сметка, е да отиде в дома на този, които ограбваше домовете им и тяхното поведение рязко се промени. Аз си мисля, че хората винаги са в очакване на едно, а Исус, като че ли прави нещата по съвсем друг начин. Би било правилно Исус да отиде в дома на най-свестните и добри хора, които несъмнено бяха там, за да проповядва учението на царството, но не Той отново избра най - неподходящия човек. След като беше критикуван за избора си от народа, те си отидоха по къщите, но Закхей беше днес най – радостния и изненадан човек на това събитие. От радостта в присъствието на Исус, днес в неговото сърце настана истинска промяна. Той се покая искрено пред Бог и неговото покаяние беше съпроводено с придружаващите го дела. Това е, което аз си мисля, видя сърцевидеца Исус, когато погледна към черницата. Не богат човек, в който да отседне и да пренощува за една нощ, а една бедна душа нуждаеща се от Божието царство. Спасението на този дом беше най – важното събитие в този ден и както виждаме стои векове в историята за наш пример. Понякога си мисля, че по – голяма част от вярващите вече си мислят, че седят на първия ред в Божието царство и нещата за тях са уредени, докато има хора, които стоят около нас и търсят мор, любов, радост и спасение за домовете си. Мисля си, че ние понякога пречим на хората да срещнат Исус вместо да помагаме това да се случи още днес. Можем ли да направим място за спасението на тези, при които Исус иска да влезе и да бъде техен гост. Аз лично научих урока си и няма да роптая, а ще се радвам заедно с тези, които се спасяват. Амин! А вие?

Прекрасен и благодатен ден на всички!

С много обич пастор Васил Петров