Б. Произход на името Аллах

Думата „Аллах” идва от сложната арабска дума ал-илах. Ал е определителен член и илах е арабска дума за „бог”, т. е. богът. Веднага виждаме, първо, че това не е съществително собствено име, а много общо име, нещо като еврейската дума Ел (която, както видяхме, е била използвана за всяко божество и второ, че Аллах не е чужда дума (какъвто би бил случаят, ако беше взета от еврейската Библия), а е чисто арабска. Би било погрешно да сравним „Аллах” с еврейската и гръцката дума за Бог (съответно Ел и Теос), тъй като „Аллах” е чисто арабски термин, използван изключително във връзка с арабско божество.

В енциклопедията на религиите се казва: „Аллах е име от предисляма…, съответстващо на вавилонския Бел” (ed. James Hastings, Edinburgh, T. & T. Clark, 1908, I:326).

Знам, че на мюсюлманите ще им е трудно да повярват, затова ще дам много цитати и ще представя археологически доказателства, за да покажа, че това е истина. Макар че тези данни може да са болезнени за много от нашите читатели, трябва да се изправим пред истината. Фактите са факти и освен ако искате да изоставите всяка логика и здрав разум, и това, което очите ви виждат, те трябва да бъдат признати.

o „Аллах се намира… в арабски надписи от преди исляма” (Encyclopedia Britannica, I:643).

o „Арабите преди Мохамед са приемали и са се покланяли по определен начин на един върховен бог, наречен аллах” (Encyclopedia of Islam, eds. Houtsma, Arnold, Basset, Hartman; Leiden: E.J.Brill, 1913, I:302).

o „Аллах е бил познат на арабите преди исляма; той е едно от божествата в Мека” (Encyclopedia of Islam, ed. Gibb, I:406). o „Илах… се появява в поезията преди исляма… Поради честата употреба думата ал-илах е била съкратена на аллах, често пъти споменавана в поезията преди исляма” (Encyclopedia of Islam, eds. Lewis, Menage, Pellat, Schacht; Leiden: E.J.Brill, 1971, III:1093).

o „Името Аллах датира от преди Мохамед” (Encyclopedia of World Mythology and Legend, “The Facts on File”, ed. Anthony Mercatante, New York, 1983, I:41). o Произходът му (на Аллах) се проследява до предмюсюлмански времена. Аллах не е често срещано име, което означава „Бог” (или „бог”) и мюсюлманинът трябва да използва друга дума или форма, ако иска да спомене някое друго, различно от неговото специално божество” (Encyclopedia of Religion and Ethics, ed. James Hastings, Edinburgh: T & T Clark, 1908, I:326).

Ученият Хенри Презървд Смит от университета Харвърд твърди: o „Аллах е бил вече познат като име на арабите” (The Bible and Islam: or, the Influence of the Old and New Testament on the Religion of Mohammed, New York: Charles Scribner’s Sons, 1897, p.102).

Д-р Кенет Краг, бивш издател на престижното научно списание Мюсюлмански свят и бележит съвременен учен в областта на западния ислям, чиито творби са издавани предимно от университета в Оксфорд, коментира: o „Името „Аллах” се среща в археологическите останки и литературни източници от предислямска Арабия” (The Call of the Minaret, New York: OUP, 1956, p.31).

Д-р У. Монтгомъри Уот, който е бил професор по арабски и ислямски науки в университета на Единбург и гост-лектор по ислямски науки в Колеж дьо Франс, университета на Джорджтаун и университета на Торонто, е изследвал обстойно предислямската концепция за Аллах. Той прави следното заключение:

„През последните години все повече се убеждавам, че за да постигнем задоволително разбиране на кариерата на Мохамед и произхода на исляма, трябва да обърнем голямо внимание на факта, че в Мека съществува вяра в Аллах като „висш бог”. В един смисъл това е форма на езичество, но то е толкова различно от обичайното схващане за езичеството, че заслужава да се разглежда отделно” (Mohammad’s Mecca, p.vii. See also his article, „Belief in a High God in pre-Islamic Mecca”, Journal of Scientific Semitic Studies, vol.16, 1971, pp.35-40).

Цезар Фарах в своята книга за исляма завършва дискусията си върху предислямското значение на Аллах като казва:

„Следователно няма причина да приемем идеята, че Аллах е преминал към мюсюлманите от християните и евреите” (Islam: Beliefs and Observations, New York: Barrons, 1987, p.28).

Според учения Е. М. Уери от Близкия изток, чийто превод на Корана се използва до днес, в предислямски времена поклонението на Аллах, както и поклонението на Ваал, са били астрални религии, за това, че включвали поклонение на слънцето, луната и звездите (A Comprehensive Commentary on the Quran, Osnabrück: Otto Zeller Verlag, 1973, p.36).

„В древна Арабия богът на Слънцето се възприемал като богиня-жена, а луната – като бог-мъж. И както посочват много учени като Алфред Гийом, богът на Луната бил наричан с много имена, едно от които е Аллах” (op.cit., Islam, p.7).

„Името Аллах се използва като собствено име за бога на Луната, освен другите титли, които могат да му бъдат дадени.”

„Аллах, богът на Луната, бил женен за богинята на Слънцето. Заедно те родили три богини, които били наречени „дъщерите на Аллах”. Тези три богини се казвали Ал-Лат, Ал-Уза и Манат.”

„Дъщерите на Аллах, заедно с Аллах и богинята на Слънцето, били считани за „върховни” богове. Т. е. смятали ги за върха на пантеона от арабски божества” (Robert Morey, The Islamic Invasion, Eugene, Oregon, Harvest House Publishers, 1977, pp.50-51).

В Енциклопедията на световната митология и легенди е записано:

„Заедно с Аллах обаче те се покланяли на множество по-малки богове и „дъщери на Аллах” (op.cit., I:61).

Добре известен археологически факт е, че полумесецът е бил символ на поклонение на бога на Луната както в Арабия, така и навсякъде в Близкия изток в предислямски времена. Археолозите са намерили при разкопки множество статуи и надписи с йероглифи, в които полумесецът се намирал върху главата на божеството, символ на поклонение на бога на Луната. Интересно е, че докато на луната по принцип се покланяли като на женско божество в Близкия изток в древността, арабите са я възприемали като мъжко божество.

В Месопотамия на шумерския бог Нана, наречен Син от акадите, се покланяли най-вече в Ур, където той бил главен бог на града, а също и на град Харан в Сирия, който имал близки религиозни връзки с Ур. Угаритските текстове показват, че там са се покланяли на божество на Луната с името Ир. На паметниците богът е представен чрез символа на полумесеца. В Хазор в Палестина бил открит малък ханаански храм (или светилище – бел. прев.) от късния период на Бронзовата ера, който съдържал базалтова стела, изобразяваща две ръце, протегнати като за молитва към полумесеца, което говори, че храмът е бил посветен на бога на Луната.

Поклонението на звездни богове, вместо на Йахве, представлявало постоянно изкушение за израелтяните (Второзаконие 4:19; Еремия 7:18; Амос 5:26; Деяния 7:43). Но Йахве е на зенита на небесата (Йов 22:12).

„Племето на курейшите, от което произхожда Мохамед, било особено отдадено на Аллах, богът на Луната, и най-вече на трите дъщери на Аллах, които се възприемали като ходатаи между хората и Аллах.”

„Поклонението на трите богини – Ал-Лат, Ал-Уза и Манат, играело важна роля в поклонението в Кааба в Мека. Първите две дъщери на Аллах имали имена, които били женски варианти на Аллах.”

„Буквалното арабско име на бащата на Мохамед било Абд-Аллах. Името на чичо му било Обид-Аллах. Тези имена разкриват личното посвещение, което езическото семейство на Мохамед е имало към поклонението на Аллах, бога на Луната” (op.cit., Morey, p.51).

Историята убедително доказва, че преди да се появи исляма, савеите в Арабия се покланяли на бога на Луната Аллах, който бил женен за богинята на Слънцето. Видяхме, че обичайна практика в племето на Мохамед била да използват името на бога на Луната в личните имена. Фактът, че Аллах е бил езическо божество в предислямски времена е неоспорим. И така, трябва да си зададем въпроса: Защо богът на Мохамед бил наречен по името на езическо божество в собсвеното му племе?

Безспорен факт е, че идол на Аллах бил поставен в Кааба наред с всички други идоли от онова време. Езичниците се молели с лице към Мека и Кааба, защото там били поставени техните богове. За тях имало смисъл да се обръщат в посока към техния бог и да се молят, тъй като той бил там. И понеже идолът на техния бог на Луната Аллах бил в Мека, те се молели с лице към Мека.

Както видяхме и както всички учени по религиозна история в Близкия изток признават, поклонението на бога на Луната се простирало далече отвъд поклонението на Аллах в Арабия. Целият плодороден полуменец бил въвлечен в поклонение на луната. Сведенията съвпадат точно и така можем да разберем отчасти ранния успех, който ислямът е имал сред арабските групи, които по традиция се покланяли на Аллах, богът на Луната. Също така разбираме, че използването на полумесеца като символ на исляма, който се явява на десетки знамена на ислямски нации в Азия и Африка и се извисява над минарета и покриви на джамии, напомня за дните, когато на Аллах са се покланяли като на бога на Луната в Мека.

Образовани мюсюлмани разбират тези факти твърде добре – всъщност по-добре от повечето християни. Робърт Морей си спомня за един свой разговор:

„По време на едно пътуване до столицата Вашиннгтон разговарях с един мюсюлмански шофьор на такси от Иран. Когато го попитах: „От къде ислямът е взел своя символ на полумесеца?” той отговори, че това е древен езически символ, използван навсякъде в Близкия изток и че приемането на този символ помогнал на мюсюлманите да обърнат хората в Близкия изток към исляма. Когато посочих факта, че самата дума „Аллах” се е използвала от един култ към бога на луната в предислямска Арабия, той се съгласи, че е точно така. После отбелязах, че религията и Коранът на Мохамед могат да бъдат обяснени с езика на предислямската култура, обичаи и религиозни идеи. Той се съгласи! После продължи и ми обясни, че е мюсюлманин, който има университетско образование и в този момент от живота си се опитва да разбере исляма от научна гледна точка. В резултат на това загубил вярата си в исляма. Огромно значение има предислямският източник на името „Аллах” (op.cit., pp.52-53).

От изключителен интерес за мен е да видя съответствията между еволюцията на исляма и Римокатолическата църква, като и двете приемат езически идеи, за да спечелят хора за вярата си. Мохамед не е бил единственият, който е плагиатствал от други религии. Мними „християнски” църкви също са го правели. Хората, които призовават името на Христос, трябва да поемат отговорността за подобни неща. По тази причина настоящият автор се е отказал от всички фалшиви форми на християнството и се завръща към първоначалните учения на Библията и към истинския Бог – Йахве-Елохим.

Ако има едно нещо, което е съвършено ясно в моето изучаване на сравнителни религии, то е следното: Всички главни религии имат различни концепции за божество. Йахве, Аллах, Вишна и Буда абсолютно не са едни и същи. С други думи всички религии не се покланят на един и същи Бог с различни имена. Точно затова използването на думата „Бог”, когато описваме божество, е толкова неподходяща и затова трябва да се върнем към имената на тези божества, за да разкрием какво всъщност означават те като личност и атрибути. Пренебрегването на съществени разлики, които разделят световните религии, е обида спрямо уникалността на световните религии. Йахве, Богът на Библията, не е Аллах, богът на Корана, не е Вишна, богът на ведите, не е богът на будистите и т. н. Както ще видим в една следваща статия, съществуват фундаментални различия между Йахве и Аллах, що се отнася до лични атрибути, теология, морал, етика, сотериология, есхатология, теокрация и повечето от останалите аспекти. Те представляват два различни духовни свята. И колкото повече откриваме от природата на Йахве чрез откровението за Йешуа (Исус), виждаме, че бездната между Библията и Корана става още по-голяма.

В заключение ще дам в тази статия още доказателства във връзка с истинския произход на божеството, което е вмъкнато в исляма като Аллах.

В. Археологически сведения за бога на Луната

Мюсюлманите се покланят на божество, наречено Аллах и претендират, че Аллах в предислямски времена е бил библейският Бог Йахве на патриарсите, пророците и апостолите.

Ахмед Дидат, известен мюсюлмански апологет, спори, че Аллах е библеско име за Бог, въз основа на думата „Алелуя”, която той изопачено разлага на „Алах-луя” (What is His Name?, Durban, SA: IPCI, 1990, p.37). Това разкрива единствено, че той не разбира еврейски език, защото „халелуя” е съкратена форма на Йахве, ЙАХ, предшествана от глагола „хваля” (буквално: Хвалете Йах(ве)!). Другите му „библейски” аргументи са точно толкова абсурдни. Той твърди, че думата „Аллах” никога не е била изопачавана от езичеството. „Аллах е уникална дума за единствения Бог… Аллах не може да се превърне в женски род”, казва Дидат. Но това, което не казва на читателите си, е, че една от дъщерите на Аллах се казвала „Ал-Лат”, което е женската форма на „Аллах”!

Въпросът тук съответно се разглежда като процес на ПРИЕМСТВЕНОСТ, тъй като твърдението на мюсюлманите, че има приемственост (от юдаизма към християнство, към ислям), е важно в опита им да привлекат юдеи и християни. Ако „Аллах” е част от потока на божествено откровение в Писанията, то това е следващата стъпка в библейската религия. Значи всички трябва да станем мюсюлмани. Но от друга страна, ако Аллах е бил предислямско езическо божество, то най-същественото му твърдение е опровергано.

Религиозните твърдения често пъти претърпяват неуспех в резултат на солидни научни археологически доказателства. И така, вместо да спекулираме до безкрай относно миналото, можем да се обърнем към науката, за да видим какви доказателства разкрива тя. Както ще видим, неоспоримите доказателства показват, че богът Аллах е бил езическо божество. Всъщност той е богът на Луната, който е бил женен за богинята на Слънцето и звездите са неговите дъщери.

Археолозите са открили храмове на бога на Луната навсякъде в Близкия изток. От планините на Турция до бреговете на Нил, най-широко разпространената религия на древния свят е поклонението на бога на Луната. Това е дори религията на патриарха Авраам преди Йахве да му се открие и да му заповяда да напусне дома си в Ур Халдейски и да се засели в Ханаан.

Сцена от времето на Авраам. Търговец, съпругата му и дъщеря му пред зикурата в Ур, молят се и наблюдават как свещениците и музикантите в парад възстановяват позлатена статуя на бога на Луната Син в храма на върха на „Небесния хълм“.

Археолози са открили храмове на бога-Луна навсякъде в Близкия изток (вж. артистичната реставрация по-горе, въз основа на музейни артефакти и стенописи, намерени всред руините на градовете и други в древна Месопотамия). От планините на Турция до бреговете на река Нил, най-широко разпространената религия на древния свят е поклонението на бога на Луната.

Шумерите в първата цивилизация с писменост са оставили хиляди керамични плочки, които описват религиозните им вярвания. И както Сьоберг и Хол доказват, древните шумери са се покланяли на бога на Луната, който бил наричан с най-различни имена. Най-популярните имена били Нанна, Суен и Асимбабар (Mark Hall, A Study of the Sumerian Moon-god, Sin, PhD., 1985, University of Pennsylvania). Неговият символ бил полумесецът. Предвид многото артефакти, свързани с поклонението на този бог на Луната, става явно, че това е преобладаващата религия в Шумерия. Култът към бога на Луната е най-популярната религия в древна Месопотамия. Асирийците, вавилонците и акадците взели думата Суен и я преобразували в Син като тяхно любимо име за това божество (Austin Potts, The Hymns and Prayers to the Moon-god, Sin, PhD., 1971, Dropsie College, p.2). Както професор Потс посочва: „Син е име, по същество от шумерски произход, което е заемка от семитите” (op.cit., p.4).

Анатолийска фреска от Карум – забележете предислямската релефна фигура на полумесеца и звездата в квадратчето.

Друг предислямски полумесец и звездата от същото местонахождение.

Предислямски и ислямски релефни фигури на полумесеца и звездата

анатолски (отляво), ислямски (в средата), древна персийска богиня на Луната (отдясно).

В древна Сирия и Кана, богът на Луната Син обикновено бил представян чрез луната във фаза първа четвърт – полумесец. Понякога пълна луна се поставяла в полумесеца, за да се подчертаят всичките фази на Луната. Богинята на Слънцето била съпругата на Син и звездите били дъщерите им. Например, Иштар била дъщеря на Син (Ibid., p.7).

Жертвите на бога на Луната са описани в текстовете от Рас Шамра (вж. възпоменателната плоча в Рас Шамра от Северна Сирия отдясно). В угаритските текстове богът на Луната понякога бил наричан Кусух. В Персия (горе вдясно), както и в Египет (отляво), богът на Луната е изобразен на стенописи и на главите на статуи. Той бил съдията на хората и боговете.

Всъщност навсякъде в древния свят символът на полумесеца се среща върху печати, възпоменателни плочи, керамични съдове, амулети, глинени плочки, цилиндри, тежини, обици, огърлици, стенописи и други. В Тел Ел Обейд било намерено медно теле с полумесец на челото, на същия идол се покланяли децата на Израел в пустинята Син (Синай) по време на отстъплението, докато Мойсей се намирал на върха на планината и получавал Десетте заповеди от Йахве. Докато божият пророк (Моисей) разговарял с истинския Бог, Йахве, израелтяните се предали на идолопоклоничество на бога на Луната – Син! Има един идол с тяло на бик и глава на човек, на челото му е инкрустиран полумесец с миди. В Ур върху възпоменателната плоча на Ур-Наму е поставен символа на полумесеца на върха на списъка на боговете, тъй като богът на Луната е бил най-главният. Дори хлябът се е печал във формата на полумесец като дело на преданост към бога на Луната (Ibid, pp.14-21).

Ур Халдейски е бил дотолкова посветен на бога на Луната, че понякога го наричали Нанар в плочките от този период. Намерени са разкопки от храм на бога на луната в Ур от Сър Леонард Ули. Той изкопал много примери за поклонение на луната, които сега са изложени в Британския музей. Харан също бил известен със своето посвещение към бога на Луната. Пример за вавилонски бог на Луната е показан отдясно. Забележете наличието на полумесеца.

През 50-те години на 20 век разкопките разкрили главен храм на бога на Луната в град Асор в Палестина. Намерени са два идола на бога на Луната. Всеки от тях представлявал статуя на човек, който седи на трон с полумесеца, издълбан на гърдите му (долу вляво). От надписите става ясно, че те са идоли на бога на луната (долу вдясно). Плочката за поклонение, намерена на същото място (вляво) показва протегнати ръце към бога на Луната, представен тук чрез пълнолуние в полумесеца. Намерени са и няколко по-малки статуи, които са разпознати по надписите им като дъщери на бога на Луната. Те са изложени в колекцията от фотографии (долу вдясно).

Какво да кажем за Арабия? Както посочва професор Кун: „Мюсюлманите са известни с това, че ненавиждат да запазват традициите от ранното езичество и обичат да преиначават сведенията от предислямската история, които са оставили да оцелеят, като ги описват с анахронична терминология” (Carleton S. Coon, Southern Arabia, Washington DC, Smithsonian, 1944, p.398).

През 19 век Арнауд, Халеви и Глейзър отиват в Южна Арабия и изкопават хиляди савейски, минейски и карабенски (тези имена ги няма в интернет, затова ги преведох фонетично – бел. прев.) надписи, които в последствие биват преведени.

През 40-те години на 20-ти век Ж. Кейтън Томпсън и Карлтън С. Кун правят няколко забележителни открития в Арабия. През 50-те Уендел Филипс, У. Ф. Олбрайт, Ричард Боуър и други разкопават местата Катабан, Тимна и Мариб (вж. древната столица на Шева или Сава).

Събрани са и хиляди надписи от стени и скали в северна Арабия. Открити са и релефи и осветени съдове, използвани при поклонение на „дъщерите на Аллах”. Трите дъщери, Ал-Лат, Ал-Уза и Манат понякога са изобразени заедно с Аллах, бога на Луната, представен чрез полумесеца над тях (Археологическите находки в Северна Арабия, свързани с Ал-Лат се дискутират в: Isaac Rabinowitz, Aramaic Inscriptions of the Fifth Century, JNES, XV, 1956, pp.1-9; Another Aramaic Record of the North Arabian goddess Han’Llat, JNES, XVIII, 1959, pp.154-55; Edward Linski, The Goddess Atirat in Ancient Arabia, in Babylon and in Ugarit: Her Relation to the Moon-god and the Sun-goddess, Orientalia Lovaniensia Periodica, 3:101-9; H.J.Drivers, Iconography and Character of the Arab Goddess Allat, found in Études Preliminaries Aux Religions Orientales Dans L’Empire Roman, ed. Maarten J. Verseren, Leiden, Brill, 1978, pp.331-51).

Археологическите сведения показват, че преобладаващата религия в Арабия е била култът към бога на Луната. Старият завет последователно осъжда поклонението на бога на Луната (напр. Второзаконие 4:19; 17:3; ІV Царе 21:3,5; 23:5; Еремия 8:2; 19:13; Захария 1:5). Когато Израел паднел в идолопоклонство, обикновено това бил култът към бога на Луната. В старозаветни времена Набонид (555-539 г. от н. е.), последният цар на Вавилон, построил Тейма в Арабия като център за поклонението на бога на Луната. Сегал заявява: „В звездната религия на Южна Арабия винаги доминирал бога на Луната в най-различни варианти” (Berta Segall, The Iconography of Cosmic Kingship, the Art Bulletin, vol.xxxviii, 1956, p.77). Много учени също са забелязали, че името на бога на Луната – Син е част от такива арабски думи като „Синай”, „пустинята Син” и т. н.

Когато популярността на бога на луната някъде намалеела, арабите оставали верни на убеждението си, че богът на Луната е най-великият от всички богове. Докато те се покланяли на 360 бога в Кааба в Мека, богът на Луната бил главното божество. Всъщност Мека бил построен като светилище на бога на Луната. Това я е превърнало в най-святото място на арабското езичество.

През 1944 г. Г. Кейтън Томпсън разкрива в книгата си: „Гробниците и храмът на луната в Хурейда”, че е открила храм на бога на Луната в Южна Арабия (вж. картата по-горе). Символите на полумесеца и не по-малко от 21 надписа с името Син са намерени в този храм (вж. горе вляво). Открит е и един идол, който вероятно е самият бог на Луната (вж. горе вдясно). Това по-късно е потвърдено от други известни археолози (Вж. Richard Le Baron Bower Jr. and Frank P. Albright, Archaeological Discoveries in South Arabia, Baltimore, John Hopkins University Press, 1958, p.78ff; Ray Cleveland, An Ancient South Arabian Necropolis, Baltimore, John Hopkins University Press, 1965; Nelson Gleuck, Deities and Dolphins, New York, Farrar, Strauss and Giroux, 1965).

Находките разкриват, че храмът на бога на Луната е бил действащ дори в християнската ера. Събраните доказателства от Северна и Южна Арабия показват, че поклонението на бога на Луната явно се е практикувало дори по времето на Мохамед и все още е бил преобладаващият култ.

Според многобройни надписи, името на бога на Луната е Син, а титлата му – ал-илах, „божеството”, което означава, че той е бил главният висш бог между боговете. И както Куун посочва: „Богът лл или ллах първоначално е бил фаза на бога на Луната” (Coon, Southern Arabia, p.399).

Богът на Луната се казвал ал-илах, богът, впоследствие съкратено на Аллах в предислямски времена. И езическите араби дори използвали Аллах в имената, с които кръщавали децата си. Например, и бащата и чичото на Мохамед имат Аллах като част от имената си. Фактът, че са им дадени такива имена от родителите им доказва, че Аллах е бил титлата на бога на Луната дори по времето на Мохамед. Професор Куун казва: „По същия начин под покровителството на Мохамед, относително анонимният ллах станал Аллах, Богът, на Аллах, Върховното същество” (Ibid.).

Този факт отговаря на въпросите: „Защо в Корана няма определение за Аллах?” и „Защо Мохамед е приемал, че езическите араби знаели кой е Аллах?”

Мохамед израснал в религията на бога на Луната Аллах. Но отишъл една стъпка по-нататък от другите езически араби. Докато те вярвали, че Аллах, богът на Луната е най-великият от всички богове и върхоно божество в пантеона от божества, Мохамед решил, че Аллах е не-само най-великият бог, а единствен бог.

Това, което всъщност казва, е: „Вижте, вие, които вече вярвате, че богът на Луната Аллах е най-великият от всички богове. Това, което искам да направите е, да приемете идеята, че той е единственият бог. Аз не ви отнемам Аллах, на когото вече се покланяте. Просто му отнемам съпругата, дъщерите и всичките други богове”.

Това е явно от факта, че първата точка от веруюто на мюсюлманите не е „Аллах е велик”, а „Аллах е най-великият” – той е най-великият между боговете. Защо Мохамед ще казва, че Аллах е най-великият, освен ако не е в политеистичен (многобожен) контекст? Използвана е арабската дума, за да противопостави по-великия на по-нисшия.

Това е истина и се вижда от факта, че езическите араби никога не обвиняват Мохамед, че проповядва различен Аллах от този, на когото вече се покланят. Така „Аллах” е богът на Луната според археологическите сведения.

Така Мохамед се опитал да запази и двете. На езичниците той казал, че все още вярва в бога на Луната Аллах. На евреите и християните казал, че Аллах е техният Бог. Но и евреите, и християните, които се покланяли на Йахве, знаели за какво става въпрос и отхвърлили неговия бог Аллах като фалшив бог.

Ал-Кинди, един от ранните християнски апологети против исляма, посочва, че исляма и неговият бог Аллах не произхождат от Библията, а от езичеството на савеите. Те не се покланяли на Бога на Библията, а на бога на Луната и неговите дъщери Ал-Уза, Ал-Лат и Манат (Three Early Christian-Muslim Debates, ed. by N.A.Newman, Hatfield, PA, IBRI, 1994, pp.357, 413, 426).

Д-р Нюмън завършва своето изучаване на спора, който ранните християни и мюсюлманите водели като заявява: „Ислямът се е оказал… отделна и антагонистична религия, която се е родила от идолопоклоничеството” (Ibid., p.719). Ислямският учен Цезар Фарах прави следното заключение: „Следователно няма причина да приемаме идеята, че Аллах е предаден на мюсюлманите от християните и евреите” (Caesar Farah, Islam: Beliefs and Observances, New York, Barrons, 1987, p.28).

Арабите се покланяли на бога на Луната като на върховно божество. Но това не е библейски монотеизъм. Макар че богът на Луната е бил най-великият от всички други богове и богини, това все още представлява политеистичен пантеон от божества. Сега, когато имаме фактическите идоли на бога на Луната, не е възможно да заобиколим факта, че Аллах е бил езически бог в предислямски времена.

Чудно ли е тогава, че символът на исляма е полумесецът? Че е поставен полуменец на върха на техните джамии и минарета? Че полумесец има на знамената на ислямските народи? Че мюсюлманите постят по време на месеца, който започва и завършва с появяването на полумесеца на небето?

Заключение

Езическите араби се покланяли на бога на Луната Аллах като се молели с лице към Мека няколко пъти на ден; отивали на пътешествие до Мека; тичали около храма на бога на Луната, наречен Кааба; целували черния камък; убивали животно в жертва на бога на Луната; хвърляли камъни към дявола; постели през месеца, който започвал и завършвал с полумесеца; давали милостиня на бедните и т. н.

Фактът, че мюсюлманите се покланят само на един бог – те са монотеисти – не доказва, че богът, на когото се покланят, е истинския Бог. Подобна езическа „реформация” се случила в древен Египет, когато фараон Ехнатон решил да стане монотеист и провъзгласил бога на слънцето Атон за единствения и истински бог на Египет като преследвал и обявил за незаконно поклонението на всички други богове в народа му.

Тук има четири интересни паралела с исляма: (а) Ехнатон провъзгласил мъжкия бог на Слънцето за единствения и истински бог на Египет, докато (б) Мохамед провъзгласил мъжкият бог на Луната за единствения и истински бог на арабите. Нито един от тези богове не прилича ни най-малко на Йахве, Богът от Библията, но и двата са езически божества, взети от политеистични религии. Има и трети паралел: (в) Макар формално да бил монотеист, всъщност самият Ехнатон се е представял като бог в изображенията си. Макар никога да не наричал себе си „бог”, Мохамед със сигурност си притурил много от атрибутите на божествена сила, както ще видим в следващи статии. Накрая, (г) Ехнатон използвал като символ за своя бог кръст Анкх, който се състоял от слънчев диск над тау кръст, докато Мохамед запазил за исляма полумесеца, символ на бога на Луната Аллах.

Дали всичко това е някакво фантастично и пресилено заключение? Дали цялото това огромно и внушително количество от научна информация, която имаме за Аллах, не е просто конспирация от някакви злонамерени западняци, с цел да дискредитират исляма? Или пък е възможно това, което прочетохте, да е истината? Достатъчно честен ли сте, за да продължите да изследвате произхода на исляма сами? И най-важното, достатъчно честни ли сте да признаете, че може да грешите и истината за Бога да е някъде другаде?

Целта ми с тази статия не е да докажа християнството, а просто да изследвам корените на исляма и да видя, дали „официалната версия” е правдоподобна. Това, което не трябва да правим, е да покриваме несъвършенствата на своята религия като нападаме другата. Двата въпроса трябва да се държат отделно, за да не объркаме въпроса. Това изисква преди всичко самоконтрол. Означава да подтискаме страстите, докато спокойно изследваме фактите. Разгорещените хора не са склонни да намират истината, защото са твърде заслепени от собствените си хаотични чувства.

Нека Йахве, Богът на Авраам, Исаак и Яков, на всички библейски пророци и на самия Йешуа (Исус), да ви благослови и да ви води в пътя на истината. Амин.

Повече за богът на Луната ще прочетете в Аллах – Лунният бог и Култът на Лунния бог

Благодарим на служението „Месиянски Евангелисти” за разрешението им да поместим тази статия на нашия уебсайт.