Бог е сложил желания в сърцето ни, както и силата да ги извършим.
Живеем във време, в което трябва да сме трезви и будни повече от всякога. Защо ли? За щото в последно време настават усилени врем ена. Защото дяволът н ашият враг с хитрост и лукавщина се опитва да преспи и омае църквата, бутайки я в заблуда, разцепления, завист и грях. Повече от всякога виждаме хората демонично обладани, депресирани, болни от неизцелими болести, объркани, без пос ока и нaдежда за живот.
Един ден Бог постави тази скръб в сърцето ни и ни показа ясно да видим множествата объркани, чакайки и надявайки се нещо да се случи. Започнахме дa плачем и да се молим пред Бог.
< font>Един ден, Той ясно ни говори, чрез този пасаж в Исая 6:8 “После чух гласа на Господ а, който казваше: Кого да пратя и кой ще отиде за Нас? Тогава рекох: Ето ме, изпрати мене.” Да! Това беше автоматичен отклик, който излезе от вътрешн остта ни, чувствайки Неговата любов към пог иващ ият свят. Ето изпрати нас, Господи! Искаме да видим хората променени от Твоята сила.< /font>
Исус отид е в На зарет, влезе в храма, отвори книгата на пророк Исая и намери мястото, където беше писано: Лука 4:18 "Духът на Господа е на Мене, за щото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; прати Ме да проглася освобождение на пленниците, прогледване на слепите, да пусна на свобода угнетените, да проглася благоприятната Господна година".
Присъствали сме на много събрания, конференции на които е било декларирано могъщото слово на Бог, и то разбира се е извършило делото си съвършено във всеки един от нас. Но в последно в реме видяхме ясно как дявола се опита да отмести погледа на църквата, да игнорира и да отхвърли свръхестетвената сила н а Бог, в събранията ни, като отнеме вярата ни за чудеса и ни направи безсилни в отдаването на слава и почит към Бог.