“И когато се избавихме, познахме, че островът се наричаше Малта. А туземците ни показаха необикновено човеколюбие, защото приеха всички нас, и, понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън. И когато Павел натрупа един куп храсти и го тури на огъня, една ехидна излезе от топлината и се залепи за ръката му. А туземците, като видяха змията, как висеше на ръката му, думаха помежду си: Без съмнение тоя човек ще е убиец, който, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го остави да живее. Но той тръсна змията в огъня и не почувствува никакво зло. А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и думаха, че е бог.”  Деяния на Апостолите 28:1-6

  Апостол Павел е на остров Малта, и действието се развива след, като той е избавен от ръката на Господ след силна буря и корабокрушение! Местните на острова приютяват всички оцелели и се държат с тях много гостоприемно, и това наистина ако не е от Бог! Всичко върви добре за време, като това и както изглежда най - лошото за Апостола е вече в историята. И когато всичко изглежда твърде наред, както обикновено за хора от ранга на апостола, започва истинската част. Като, че ли проблемите и неприятностите не дремят и тепърва предстоят. Докато Павел се навежда и взима малко храсти за да подсили огъня на затихващата в огнището жар, една змия ловко се навива на ръката му и с последни сили изплюва всичката си отрова, която и служи за убийство, за да се защити от бърза гибел. Както се казва; „Смъртоносен инстинкт“. Туземците виждали не веднъж как техни близки са приемали моментална смърт след подобно ухапване знаят, че това ще причини сигурна смърт и на новия им странен приятел и отписват с няколко строфи апостола с думите: „Без съмнение тоя човек ще е убиец, който ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го остави да живее.”

  Нали и ние често го правим! Все бързаме да окачествим човек по това което му се случва, а не по това кой е той и какви са плодовете на Духа в живота му! Но библията казва, че той хвана и хвърли змията отново в огъня, където и е мястото и не усети да му се случва никакво зло! Павел не се притесни, нито се уплаши от това, че ще пострада, но напротив, продължи с дейността си, като, че ли нищо не бе се случило. Сега наистина можем да видим разликата от вяра и вяра! Това е да знаеш и да знаеш, че Бог е с теб. Като не стана така както се очакваше да стане „А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв;” местните хора промениха мнението си за него. Колко бързо може да бъде повлияно общественото мнение, нали? Дори без да говориш понякога Бог използва ситуации в живота ти за да върши чудеса пред очите на тези на, които иска да даде словото Си за да се спасят. Не се чудете, че повечето библейски герой са били в трудни да не кажа в екстремни ситуации и условия, но всичко това им се е случвало за Божия Слава. Бог е бил с тях през цялото това време и ги е избавял от всяка трудност. Не е така с нечестивите обаче, те сами си навличат неприятности и после търсят Бог да им помага, но Бог не е в това нещо.

Това е за праведните, които обичат Господа. Исус каза: „Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби; а който Ме люби ще бъде възлюбен от Отца Ми, и Аз ще го възлюбя, и ще явя Себе Си нему.” Йоан 14:21

„Потърсих Господа; и Той ме послуша, И от всичките ми страхове ме избави.” Псалми 34:4

Пастор Васил Петров