Исая 7:14

През 735 г. пр. Хр. улиците на Ерусалим са доста оживени. Градът процъфтява. Гъсто населен е – той е столицата Южното царство на Юда. Царят, управляващ града и страната в този съдбовен исторически момент е от известната династия на цар Давид. Името му е цар Ахаз. Той управлява Юда от 735 до 715 г. пр. Хр.
Ахаз, обаче, въпреки благочестивите си корени не е добър човек. От Четвърто Царе разбираме (4 Царе 16:1-4), че той се е покланял на идоли и е стигнал до там, че е принесъл във всеизгаряне и собствения си син. От наследниците на Давид се очакваше да дойде съвършения цар, който да даде началото на един златен век за Израил, но за съжаление много от тях се провалиха и Ахаз е един от най-характерните примери за този тъжен провал.
Някой може да възрази и да каже: “Защо трябва да говорим за този Ахаз точно на Рождество Христово?”. Отговорът на този е, че именно на Ахаз Бог даде пророчеството за непорочното раждане на Месия: “Ето девица ще зачне и ще роди син…”. И за да разберем в дълбочина това пророчество трябва най-напред да го разгледаме в неговия исторически контекст.
Четейки историята, записана в Исая седма глава, ние разбираме, че политическата ситуация в Близкия Изток по онова време започва да става критична. Юда е в политическа криза. Съседните й страни – Сирия и Северното царство на Израил – се съюзяват с цел да нападнат Ерусалим. Затова Бог изпраща пророк Исая да предаде Божието послание на Ахаз. А то е: “Не бой се! Ти няма да бъдеш победен.” Ахаз, обаче се колебае, и дори може да се каже, че е предубеден. Тогава, по един не толкова характерен за Бога начин, Той чрез пророк Исая казва на Ахаз: “Ахаз, поискай от мене някакво знамение!” Целта на това Божие предложение беше Той да даде една по-дълбока увереност на Ахаз във волята си. Както когато Гедеон поиска знамение от Бога и Той му даде (Съдии 6:36-40). Веднъж когато падна росата, тя намокри само руното, което Гедеон беше сложил пред Господа, а земята наоколо беше суха. На следващата сутрин цялата земя беше мокра, а руното беше останало сухо. Това беше знамение от Господ, което увери Гедеон, че Бог ще бъде с него, и че ще предаде мадиамците в ръката му.
Виждате ли, Ахаз планираше да сключи съюз с Асирия, нещо, което Бог не желаеш той да прави. Така че Бог му даваше възможност той да утвърди вярата си, да положи упованието си в Господа и да действа като вярващ. Чрез предложението си за знамение, Бог все едно му казваше: “Ако не ми вярваш, то поискай от мене знамение, за да бъдеш уверен и да повярваш в обещанието ми, че Аз ще те пазя от неприятелите ти и ти няма защо да сключваш този нечестив съюз с Асирия.” (Исая 7:1-11).
1 И в дните на Юдовия цар Ахаз, син на Иотама, Озиевия син, сирийският цар Расин и Израилевият цар Факей Ромелиевият син, възлязоха против Ерусалим за да воюват против него; но не можаха да го завладеят. 2 И известиха на Давидовия дом, казвайки: Сирия се съюзи с Ефрем. И сърцето на Ахаз и сърцето на людете му се разклатиха, както горските дървета се разклащат от вятъра. 3 Тогава рече Господ на Исаия: Излез сега да посрещнеш Ахаз, ти и син ти Сеар-Ясув {Т.е., остатъкът ще се върне.}*, при края на водопровода на горния водоем, по друма към тепавичарската нива, 4 и кажи му: –
Гледай да си спокоен;
Да не се уплашиш нито да се покажеш малодушен
Поради тия две опашки на димящи главни, –
Поради яростния гняв на Расин и Сирия,
и на Ромелиевия син.
Тук Сирийският цар Расин и Израилевият цар Факей да сравнени с прегорели димящи главни. Това е метафора, която показва, че силата им е вече изразходена. Те може и да димят, но огън в тях няма.
5 Понеже Сирия, Ефрем и Ромелиевият син
Сториха лошо намерение против тебе, казвайки:
6 Да възлезем против Юда и да го утесним,
И да си пробием пролом в него,
И да поставим Тавеиловия син за цар всред него.
7 За туй, така казва Господ Иеова:
Това няма да стане, нито ще бъде.
8 Защото главата на Сирия е Дамаск,
А глава на Дамаск, Расин;
И вътре в шестдесет и пет години
Ефрем ще се съкруши
така щото да не е вече народ, –
9 Ефрем, чиято глава е Самария,
А глава на Самария, Ромелиевият син.
Ако не вярвате това, вие няма да се утвърдите.
“Вътре в шестдесет и пет години Ефрем ще се съкруши, така щото да не е вече народ”. Наистина, Израел, племената от северното царство биват напълно асимилирани от другите народи в рамките на шестдесет и пет години (4 Царе 18:11), асимилиране, което е особено силно по време на асирийския цар Асарадон (680-669 г. пр. Хр.) По времето на Ахаз, обаче, това беше въпрос на вяра. И именно това е интересното в цялата глава. Че както тогава вярата беше важна за Бог, така и сега вярата в Христос е важна за нашето спасение.
Понеже Бог видя, че вярата на Ахаз не е достатъчна, той му предложи знамение. Той му каза: “Ти определи знамението, което искаш да извърша, за да те уверя във волята Си.”
10 И Господ говори още на Ахаз, казвайки:
11 Поискай си знамение от Господа твоя Бог;
Искай го или в дълбината или във висината горе.
Отговорът на Ахаз на това благодатно Божие предложение е потресаващ:
12 Но Ахаз рече: Не ща да искам,
Нито ще изпитам Господа.
Тези думи може и да имат вид на благочестие, но са отречени от силата му (2 Тимотей 3:5). С тях Ахаз просто обявяваше решението си, че отказва да вярва на Господ, и че ще си прави каквото си е наумил. Тези думи всъщност означаваха: “Аз ще си вървя по моя собствен път. Ще сключа съюз с асирийците, с най-безмилостната и жестока армия, която е съществувала някога. Ще се придържам към идолопоклонството си. И може би по този начин ще стана по-могъщ. А може би не… Но каквото и да става в никакъв случай няма да поверя съдбата на Ерусалим в Божиите ръце.” Това беше не само една политическа криза, но и една духовна криза. Ахаз беше поставен пред избор – дали да се довери изцяло на Бога или да се довери на политическа коалиция – и той избра второто. В 4 Царе 16:6-8 четем какво точно направи цар Ахаз.
6 В онова време сирийският цар Расин възвърна Елат под Сирия, и изпъди юдеите из Елат; а сирийците дойдоха в Елат та живееха там, гдето са и до днес. 7 Затова Ахаз прати човеци до асирийския цар Теглат-феласар да кажат: Аз съм твой слуга и твой син; възлез да ме избавиш от ръката на сирийския цар и от ръката на Израилевия цар, които се подигнаха против мене. 8 И Ахаз взе среброто и златото, което се намери в Господния дом и в съкровищата на царската къща, та ги прати подарък на асирийския цар.
Правилен ли беше изборът на Ахаз? От прагматична гледна точка, краткосрочно – да. Но в дългосрочен план то беше пълна глупост. Понеже с раболепниченето си пред асирийския цар, той всъщност го покани да нападне не само Дамаск, не само Самария, но и Ерусалим. И това наистина се случва. През 732 г. пр. Хр. Теглат-Феласар побеждава Дамаск (4 Царе 16:9). През 722 година асирийския цар Саргон II завладява Самария. През 701 г. пр. Хр. друг асирийски цар на име Сенахирим окупира Ерусалим (4 Царе 18:13). И ако не е Божията чудотворна молитва в отговор на благочестивия тогава цар Езекия, то и Ерусалим щеше да падне в ръцете на Асирийците.
Всред суматохата на цялата тази критична политическа ситуация. На фона на закоравяването на цар Ахаз и отказът му да вярва Божиите обещания Бог прави едно изумително обещание. В думите, отнасящи се първоначално за цар Ахаз се крие едно обещание, което ще ни освободи от греха и суетата ни, ако го приемем.
13 И Исаия рече: Слушайте сега, доме Давидов;
Малко нещо ли ви е да досаждате на човеци,
Та ще досаждате и на моя Бог?
14 Затова сам Господ ще ви даде знамение:
Ето, девица ще зачне и ще роди син,
И ще го нарече Емануил {Т.е., Бог с нас.}†.
Честно казано, в оригиналният им контекст тези думи звучат малко гневно. Като че ли Исая е изпълнен със свят гняв. Най-напред той дава едно чудесно успокоително пророчество за избавление на цар Ахаз – пророчество, за което той може само да благодари. Божието слово, обаче, като че ли не е достатъчно за Ахаз. Тогава Исая му предлага знамение – но Ахаз отхвърля и знамението. Това наистина прелива всяка граница и Исая се обръща към Ахаз по един официален и малко троснат начин, понеже той като че ли въобще не разбира от дума. “Слушайте сега, доме Давидов; малко нещо ли ви е да досаждате на човеци, та ще досаждате и на моя Бог?” И тогава Исая произнася обещанието за раждането на Емануил. От по-широкия контекст на тези думи разбираме, че този Емануил всъщност е Цар, защото в 8:8 за него се говори като за владетел на Юда, а в 9:6-9 за същото това дете се казва:
6 Защото ни се роди Дете, Син ни се даде;
И управлението ще бъде на рамото Му;
И името Му ще бъде:
Чудесен Съветник, Бог могъщ,
Отец на вечността, Княз на мира.
7 Управлението Му и мирът
непрестанно ще се увеличават
На Давидовия престол и на неговото царство,
За да го утвърди и поддържа,
Чрез правосъдие и чрез правда, от сега и до века.
Ревността на Господа на Силите ще извърши това.
В Исая 7:14 обещанието за Емануил е наречено “знамение”. Какво толкова важно и съдбоносно има в тези думи? За да вникнем в тях и да ги разберем, ще се спрем на четири подробности относно това знамение.
ЗНАМЕНИЕ ДАДЕНО ОТ САМИЯ ГОСПОД БОГ
Ахаз не желаеше знамение от Господ – по този начин той демонстрираше огромното си неверие в Него. Но независимо от това, какво щеше да каже или да направи Ахаз, Бог щеше да даде знамение, знамение не само на царете от Давидовата династия, но и на цялото човечество. Той щеше да се намеси в човешката история, и то по начин по който никой никога не би очаквал. Защото, значението на това знамение щеше да премине отвъд историческата и политическа ситуация на Ерусалим по онова време.
Това знамение е да бъде отличително с това, че щеше да бъде непосредствено Божие действие, директна Негова намеса в човешката история. Самият Той щеше да излезе на сцената.
Във Тит 1:1-2 ап. Павел ни казва, че Бог е планирал да се намеси в човешката история още от самото начало.
1 Павел, слуга Божий и апостол Исус Христов за подпомагане вярата на Божиите избрани и познаване на истината, която е по благочестието, 2 в надежда за вечен живот, който преди вечни времена е обещал Бог, Който не лъже,
Забележете, тук се казва, че надеждата за спасение и вечен живот ни е била обещана от Бога преди вечните времена, преди началото на времето, преди звездите да засветят в небето, преди земята да бъде формирана. Още преди началото на всичко Бог вече е имал своя план. Той е мисли за нас. И сега е готов да даде знамението за това че ще подейства. Това знамение е нещо необикновено, което сочи, че Бог пуска в действие своя предвечен план. План, в чийто център стои въплъщението на Исус Христос, Божия Син.
В Матей 9:35-36 се казва:
35 Тогава Исус обикаляше всичките градове и села и поучаваше в синагогите им и проповядваше благовестието на царството; и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ. 36 А когато видя множествата, смили се за тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир.
Ето, това е нашата нужда. Нуждата от пастир.
• Нуждата от някой, който да ни изведе от грехът в който сме се заблудили;
• Нуждата от някой, който да вдигне на рамената си, да ни изцели и превърже;
• Нуждата от някой, който да ни заведе на зелените пасбища и да ни напои при тихите води,
• Нуждата от някой, който да даде посока и да осмисли живота ни.
Божият план през цялото време беше той да ни изпрати Пастир. Пастир, изпратен за нас директно от Него. Въпросът е вярваш ли в Него? Приемаш ли го? Или и ти като Ахаз не желаеш да имаш нищо общо с Бога?
ЗНАМЕНИЕ ДАДЕНО ЗА ВСИЧКИ ХОРА
14 Затова сам Господ ще ви даде знамение:
Ето, девица ще зачне и ще роди син,
И ще го нарече Емануил {Т.е., Бог с нас.}†.
Това велико знамение не само, че е дадено от Самия Господ, но то е дадено и на всички хора. Въпреки, че говори на Ахаз, Бог говори в множествено число. Не “Сам Господ ще ти даде знамение”, а “Сам Господ ще ви даде знамение”. В тези стихове Бог говори не само на Ахаз, а на Юдовия дом като цяло (ст.13). В един по-глобален план, обаче, тези пророчески думи се отнасят за цялото човечество.
Освен това, знамението щеше да бъде “дадено” от Господа. С други думи, то щеше да бъде един “дар” от Него. Как давате дар на всички хора?
Веднъж за Рождество Христово една жена си направила списък в който включила имената на много свои приятели на които искала да купи подаръци. Обаче, работата й била много напрегната, а времето бързо се изнизвало и тя така и не могла да излезе по магазините за да купи всички тези подаръци. Не оставали много дни до Рождество и затова в един момент тя са отказала от идеята за подаръците и минала към е един по-прост, по-лесен, и по-евтин вариант – да купи на всички по една красива коледна картичка. Влязла в едни специализиран магазин в който се продавали картички на едро. Харесала си една със златен кант и цветя и без много да се бави купила една опаковка с петдесет картички. Подписала ги набързо повечето от тях, сложила ги в пликове и ги изпратила на приятелите си. Не отделила, обаче, време да прочете текста, който била написан вътре в тях.
Като минала суматохата около празника, докато си подреждала нещата, тя попаднала на няколко картички, които останали неизпратени. Седнала да ги разгледа отново, и когато ги отворила, останала шокирана от текста, който бил написан в тях. Посланието било написано в стихотворна форма и гласяло:
“Тази картичка е само, за да каже,
че едно по-голямо подаръче ще се покаже!”
Тези картички били предназначени не за поздравление, а за поставяне върху подаръци. Жената се оказала в затруднено положение. Сега тя трябвало да изпрати подаръци на всички, на които преди това била изпратила картички.
Пророчеството на Исая е като една такава картичка, изпратена от Бог до всички хора – предизвестие за най-чудесния и велик подарък, който някога е правен. В Йоан 3:16 се казва:
16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.
Знамението на Божия Син е не само за някаква ограничена група от хора. То е за всеки един, който би повярвал в Него. Спомняте ли си какво каза ангелът на овчарите, които пазеха нощна стража около стадата си (Лука 2:10)?
10 Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.
Пророчеството, което Исая произнесе пред цар Ахаз има приложение за цялото човечество, за всички хора по лицето на земята, по време на цялата човешка история. Исус е Божият дар за всички. И което е по-важно, той е Божият дар за теб днес. Осъзнаваш ли, че и ти си бил включен в Божия списък с хората, които Той е предизбрал и за който Той даде Своя Единороден Син?
Както казва ап. Павел във 2 Коринтяни 9:15:
15 Благодарение Богу за Неговия неизказан дар!
ЗНАМЕНИЕТО – ЕДНО ВЕЛИКО ЧУДО
14 Затова сам Господ ще ви даде знамение:
Ето, девица ще зачне и ще роди син,
И ще го нарече Емануил {Т.е., Бог с нас.}†.
Божието знамение щеше да бъде едно чудо. Девица, щеше да зачне. Млада жена, която никога не е имала интимно взаимоотношение с мъж щеше да забременее. За този стих можем да приложим един принцип за тълкувание на пророчество, който се нарича “закон за двойната препратка”. Според него едно и също пророчество има двойно значение – както непосредствено значение, което се изпълнява частично в съответния исторически период, така и значение за някакво бъдещо събитие, което на своето време се изпълнява в пълнота.
Цар Ахаз пренебрегна пророчеството на Исая. Но знамението щеше да привлече вниманието му. Това, което беше важно за Ахаз и неговите съвременници беше, че преди детето да достигне възраст, при която може да различава доброто от злото Асирия ще завладее Сирия и Северното царство на Израил – нещо, което се случва в десетилетието между 732 г. пр. Хр. и 722 г. пр. Хр.
14 Затова сам Господ ще ви даде знамение:
Ето, девица ще зачне и ще роди син,
И ще го нарече Емануил {Т.е., Бог с нас.}†.
15 Сгъстено мляко и мед ще яде,
Когато се научи да отхвърля лошото и да избира доброто;
16 Защото, преди да се научи детето
Да отхвърли лошото и да избира доброто,
Тая земя, от чиито двама царе се отвращаваш ти,
Ще бъде изоставена.
Ако приемем, че едно дете се научава “да отхвърля лошото и да избира доброто”, с други думи да бъде морално отговорно някъде около 12-13 годишна възраст, то това пророчество се изпълнява по изумително точен начин. Ако е дадено през 735-734 г. пр. Хр., то започва да се изпълнява през 732 г. пр. Хр. с падането на Дамаск и бива напълно изпълнено през 722 г. пр. Хр. с падането на Самария – точно за 12 години.
Това е непосредственото изпълнение на пророчеството. Но в един по-широк план майката на Емануил е предобраз на Мария, майката на Исус. Между другото някои художествени произведения от средновековието представят Мария четяща точно Исая 7:14 в момента в който архангел Гавриил и се явява за да й извести за това, че ще зачене чрез Святия Дух.
Матей 1:18-25 ни показва, че апостолите са считали това пророчество като отнасящо се именно за Мария и Божия Син Исус Христос.
18 А рождението на Исуса Христа {Помазаника.}†биде така: след като бе сгодена майка му Мария за Иосифа, преди да бяха се съединили тя се намери непразна от Светия Дух. 19 А мъжът й Иосиф, понеже беше праведен, а пък не искаше да я изложи, намисли да я напусне тайно. 20 Но, когато мислеше това, ето, ангел от Господа му се яви насъне и каза: Иосифе, сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария; защото зачнатото в нея е от Светия Дух. 21 Тя ще роди син, когото ще наречеш Исус {Спасител.}‡; защото Той е Който ще спаси людете Си от греховете им. 22 А всичко това стана за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка който казва:
23 “Ето девицата ще зачне и ще роди син; И ще го нарекат Емануил” (което значи, Бог с нас).
24 И тъй, Иосиф, като стана от сън, стори както му заповяда ангелът от Господа и взе жена си; 25 но не я познаваше докато тя роди [първородния си] син; и нарече го Исус.
ЗНАМЕНИЕТО – РАЖДАНЕ НА СИН
14 Затова сам Господ ще ви даде знамение:
Ето, девица ще зачне и ще роди син,
И ще го нарече Емануил {Т.е., Бог с нас.}†.
Знамението беше не само, че девица ще зачне, но и че ще роди не дъщеря, а син. Полът на детето беше предварително известен. Освен това името му щеше да бъде Емануил – Бог с нас, не Бог отдалечен от нас, не Бог отделен от нас, а Бог с нас. Въпреки, че това не беше собственото име на Исус, то беше име което описваше неговия характер. То сочеше кой е Той. От момента на раждането на Исус Самият Бог щеше да присъства всред хората. Исус имаше две естества – човешко и божествено. Той изпитваше всичко, което изпитваме и ние и заедно с това щеше да ни даде всичко, от което се нуждаем – спасение от греха и вечен живот.
В Йоан 1:14 се казва:
14 И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.
ПРОМЕНЯ ЛИ ЖИВОТА ТИ БОЖИЕТО ЗНАМЕНИЕ?
И така, днес говорим за Божието знамение. На първо място, то щеше да бъде знамение дадено от Самия Бог, на второ място, то щеше да бъде дар за всички хора. На трето място, то щеше да бъде едно невероятно чудо, и на последно място, щеше да бъде раждане на “син”, чието име щеше да бъде Емануил – “Бог с нас”.
Знаете ли какво е изумителното във всичко това? Нищо не променя живота така, както раждането на едно бебе. Още преди да се роди за него се подготвят дрехи, стая, кошара, корито, памперси… Животът на родителите му се променя и започва да се върти около него. Нищо не променя живота ни така, както едно бебе.
Днес ние честваме Рождество Христово. Въплъщението на Божия Син. Раждането на бебето Исус. Той е Божият дар за теб от Самия Бог. Променя ли Исус твоя живот? Променя ли работата ти, програмата ти, дома ти, живота ти? Повлиява ли твоето отношение, твоята любов, твоето даване, твоето служение? Отговорите на тези въпроси са важни, понеже, ако Христос не се е родил в нашия живот, то празнуването на Рождество Христово би било суетно. Ако все още не си го поканил в живота си, то какъв по-подходящ ден от днешния. Помоли се на Бога. Изповядай му греховете си. Покани го в живота си. Приеми тази вест на мир и спасение. И ти ще получиш вечен живот и ще бъдеш заедно с Исус през вечността.
Днес ти имаш избор. Или да приемеш Божията изкупителна благодат, да положиш упованието си в Словото Му и да приемеш Христос за свой личен Спасител. Или и ти като Ахаз да отхвърлиш Божието знамение. Да решиш да ходиш в собствените си човешки пътища, да продължиш да живееш в неверие и идолопоклонство. Той, обаче, въпреки неверието си не можа да спре изпълнението на Божия план. Нито пък ще го спреш ти, ако отхвърлиш благовестието. Защото същият този Исус, който преди две хиляди години се яви на земята като малко бебе, ще дойде отново. Има още едно знамение, което Бог ще даде на всички хора и това е знамението на Човешкия Син (Матей 24:30).
30 Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена като видят Човешкия син идещ на небесните облаци със сила и голяма слава.
Но, този път Божият син ще дойде не като бебе, а като Съдия. И Той ще съди човеците според това дали са повярвали в Него (Йоан 3:17-18;36).
17 Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. 18 Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.
36 Който вярва в Сина има вечен живот; а който не слуша Сина няма да види живот, но Божият гняв остава върху него.
Пастор Васил Петров