Vasil Petrov Ministries

21 Март 2018 год.

Псалми 131:1;3 „Давидова песен на възкачванията. Господи, сърцето ми не се гордее, Нито се надигат очите ми, Нито се занимавам с неща големи и твърде високи за мене. Наистина аз укротих и успокоих душата си; Като отбито дете при майка си, Така душата ми е при мене като отбито дете. Израилю, надей се на Господа От сега и до века.”

Каква е рецептата за утехата и мира на Господа в живота ни? Ето няколко думи, върху които трябва да се работи неуморно в живота ни, за да имаме добър успех. На първо място – „сърцето ми не се гордее“. Към какво води гордостта? Тя води до провал, падение и погибел. 

Притчи 16:18 „Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.” Друг стих в Притчи ни казва; 13:10 „От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.”

Когато слушаме и вземаме поука от словото на Бог, скоро светлината ни ще изгрее и ще Го прославим в смирението на душата си. Второто важно нещо е - очите ни да бъдат издигнати, но само, за да хвалят Господа. Всяко друго надигане на очи се смята за надменно поведение, което показва ясно и отразява нашата слабост и безсилие. 

Римляни 11:8. Както е писано: "Бог им даде дух на безчувствие, очи - да не виждат и уши - да не чуват". 

Третото не маловажно нещо е да не се занимаваме с неща, които са твърде големи за самите нас. Да, Бог е Бог на чудеса, но захванеш ли се сам за велики и големи дела то скоро скръб и тегота ще съпътстват живота ти. Умората и разочарованието ще са близо до теб, защото не си се уповал на Господа. Бог иска да очисти живота ти от мъртви, безплодни, безполезни не даващи никакъв принос за царството Му мъртви дела. 

Евреи 9:14. „ То колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог!” 

Ето, така душата ти ще има мир и ще бъде като отбито дете при майка си. Упованието и надеждата ни трябва да е в Бог и Той ще ни даде да се наслаждаваме в Неговият мир. 

Псалми 42:5. „Защо си отпаднала душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя За помощта от лицето Му.”

С много обич пастор Васил Петров