Vasil Petrov Ministries
14 Февруари 2018 г.
“Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас.” Римляни 8:18
Апостол Павел заявява, че всичко през, което ние минаваме днес в живота си не заслужава да се сравнява с това, което предстои да стане после. Когато говорим за временни страдания, трябва първо да прочетем, какво има в предвид апостола. Той казва, че Святия Дух му открива, дава разбиране, че когато отиде в Ерусалим, го чака затвор и страдания.
Всичко, което четем по - ,нататък е, че апостола не го е грижа за това, което ще се случи. Днес ние страдаме за много по - малки неща дори понякога това да не се отнася за нашето тяло. Вчера например видях, че някой зло намерен човек ми е надраскал колата с остър предмет. В първия момент бях наистина ядосан, но после си казах - Какво чак толкова една кола. Нали тя е само машина за да проповядваме благовестието на Господ Исус Христос. Какво чак толкова. Ако апостола казва, това за своето тяло малко нещо е ние днес да кажем това за нещо, което е дори извън тялото. Ако търпим лишения заради Господа или някакви временни страдания това ще бъде само за наша радост знаейки, че други търпят много повече от колкото ние. "Зная само, че във всеки град Святия Дух ме предупреждава, че в Ерусалим ме очакват затвор и страдания. Но за мен не е важно дали ще живея или ще умра. Всичко, което искам, е да завърша делото и изпълня мисията, която получих от Господ Исус – да свидетелствам за Благата вест за Божията благодат." Делата на апостолите 20:23,24
Ако Бог ти е дал видение, цел, мисия, дело на служение, каква по-голяма радост от това е днес да ходиш уверено с Исус, за да извършиш Божията воля докрай. Наградата, която предстои да ти се открие наистина е голяма. Исус беше предупреден от Святия Дух, че ще претърпи страдания, когато стигне в Ерусалим. "Оттогава Исус започна да обяснява на учениците си, че трябва да отиде в Ерусалим и че юдейските старейшини, главни свещеници и законоучителите ще му причинят много страдания и че трябва да бъде убит, а на третия ден – да възкръсне. " Матей 16:21
Днес слушам невероятни свидетелства за това, как Бог е открил това или онова на разни светии. Свидетелства за големи благословения или велико служение, което му предстои, но не съм чувал скоро някой да казва, че Бог му е открил, че скоро ще отиде някъде и много ще пострада от това. Дали Святия Дух е променил стратегията на работата си и дали ние заслужаваме да бъдем повече толерирани от Него от колкото Исус или тези мъже и жени на вяра живели и претърпели страдания много преди нас? Знам, че Бог не се е променил, нещо друго се е променило и ние трябва да разберем сами това. Истинско откровение е да знаеш, че ходиш с Христос и вършиш Неговата воля. "Но радвайте се според дето сте причастници на Христовите страдания, за да се зарадвате веселеше се и когато славата негова се яви."1 Петрово 4:13
Това вече е нещо велико, когато разбираш, че когато страдаш ставаш поне малко причастен с Христовите страдания, за да можеш да се зарадваш напълно, когато Той ти се яви. Награда за твоята увереност, вярност, себеотдаденост. Все още чувам думите на апостол Павел; "Не ме е грижа" Наистина искам да стигна това ниво на увереност и аз в живота си. Да не ме е грижа да полагам всеки ден живота си за Христос. Да не се скъпя за него защото той ми е дар от Бог. Да представя тялото си в жертва жива, свята и благоугодна, на Бог като мое духовно служение пред Него. Да споделя живота си с всички за да познаят Него, Създателя на всичко видимо и невидимо. Невероятно е да си свободен от страх, грях, смърт и Бог да ти дава тази увереност за предстоящата слава, която има да ти се открие. Достоен е Исус! Какво бихте направили днес братя и сестри, за да видите Исус прославен на тази земя? До колко Бог може да разчита на вас, че сте вече съразпнати с Христос и стария човек във вас вече е мъртъв. Може ли, Бог да ви се довери днес за делото на служение, както това, Той направи за святите апостоли? Аз мисля, че може! Днес има също мъже и жени които, не мислят само за себе си и своя си дом. Днес, Бог вижда, хора готови да пострадат, ако това се наложи за да извървят пътя и да благовестват думите на вечен живот. Нищо не се е променило днес. Нито Бог, нито волята Му, нито Святия Дух, нито хората, които Той издига за своя слава. Само времето е различно. 21 Век сме!
С много обич пастор Васил Петров