НАЧАЛО
ЗA НАС
МАНДАТ
КАКВО ВЯРВАМЕ
ИНТЕРНЕТ ЦЪРКВА
КОНФЕРЕНЦИИ - ИНТЕРНЕТ ЦЪРКВА
СЪБИТИЯ
ПРЕМАХНЕТЕ РЕКЛАМИТЕ
ВИДЕНИЕ
ГОСПОДНА ВЕЧЕРЯ
УЕБ РАДИО
ПОСЛАНИЯ ОТ ПАСТОРА
МОЯТА ИЗПОВЕД
ПОСЛАНИЯ НА ДЖОИС МАЙЕР
ПОСЛАНИЯ НА КЕНЕТ КОПЛАНД
БИБЛЕЙСКО УЧИЛИЩЕ ДПО
ГЛАЕДАЙТЕ ЗАПИСИ ОТ СЛУЖБИТЕ
В СВЕТА НА ЧУДЕСАТА
ВИДЕО КАНАЛ
АУДИО ПРОПОВЕДИ
ЖИВИЯТ ХЛЯБ
КАК ДА ПРИЕМА ИСУС
КРЪЩЕНИЯ ВЪВ ВОДА
КРЪЩЕНИЕ В СВЯТИЯ ДУХ
СЛУЖЕНИЕ НА БОЛНИ
СЛУЖЕНИЕ В НАЦИИТЕ
КОНФЕРЕНЦИИ
СВРЪХЕСТВЕСТВЕНОТО
БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ
СЪБИТИЯ
НОВИНИ
ГАЛЕРИЯ
ДАРЕНИЯ
АДРЕС ЗА КОНТАКТИ
СЛУЖБИ





30 Ноември 2017

Благословен ден църква, 30 Ноември 2017 г.

Деяния на Апостолите 3:1;8 “Един ден, когато Петър и Иоан отиваха в храма в деветия час, часът на молитвата, някои носеха един човек куц от рождението си. Него слагаха всеки ден при тъй наречените Красни врата на храма, да проси милостиня от ония, които влизаха в храма. Той, като видя Петра и Иоана, когато щяха да влязат в храма, попроси да му се даде милостиня. А Петър, с Иоана, се взря в него и рече: Погледни ни. И той внимаваше на тях, като очакваше да получи нещо от тях. Но Петър рече: Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в името на Исуса Христа Назарянина, [стани и] ходи. И като го хвана за дясната ръка, дигна го; и на часа нозете и глезените му добиха сила. И той като скочи, изправи се и проходи; и влезе с тях в храма та ходеше и скачаше и славеше Бога.”

Когато ставаш сутрин при всеки нов ден какво е първото нещо, което изпълва твоята душа? Какво има в твоето духовно сърце? Знам, че тук отговорите ще бъдат много и най-различни и с удоволствие бих чул всеки един от вас. Нека ви кажа какво изпълва моето сърце много често. Това е моята изповед от много години и вярата, която изпълва сърцето ми. Когато ставам рано сутрин си казвам; „Днес е време за чудеса”. Това е вярата, която има в сърцето ми, а от там и готовността да приема от Божиите неизследими пътища и съдби!

„О, колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата му!” Римляни 11:33

Апостол Павел продължава да говори за това с увереност в; Ефесяни 3:8. „На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство;”

Много е важно да си задаваш този въпрос всеки ден. Какво е първото нещо, което излиза спонтанно от моето духовно същество? Сам Давид в своите молитви пред Бог търси това непрестанно водителство; „Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми Нека бъдат угодни пред Тебе, Господи, канаро моя и избавителю мой.” Псалми 19:14

В евангелието на Матея Исус казва на книжниците и фарисеите така; „Рожби ехиднини! Как можахте да говорите добро, като сте зли? Защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата.”

Важно е да знаем, че това, което казваме с устата си ще бъде плод на нещо по–дълбоко, което излиза от нашата духовна природа. Сами разбирате, че вашите очаквания ще се определят в същата сила от процеса, който се случва вътре във вас. Вярата, която имате е също в резултата на слушане Христовото слово. „И тъй, вярването е от слушане, а слушането - от Христовото слово.” Римляни 10:17

 Защо споделям всичко това до сега? Връщайки ви на основния стих в началото виждаме Петър и Иоан да отиват както обикновено в храма на молитва и то в определения за това час. Ако някой каже, че мрази традициите и обичаите трябва да внимава, защото не всички от тях са лоши. Хубаво е, когато хората имат обичай да се покланят на Бог в да се молят в определено за това време. Забележете друг обичай, който не беше продиктуван от добро, а от зависимост за жалост. Имаше добри хора, които също ходеха по обичай на молитва в храма и не само това, но носеха всеки път със себе си един свой приятел куц от самото си рождение, за да събира за насъщния хляб. Ето как една молитва в деветия час събира съдбите на различни хора. Едните отиват да се молят, а другите имат нужда от това. Аз вярвам, че отивайки към храма в същия този ден нито Петър нито Иоан си мислиха, затова че ще срещнат този човек и че ще има някакво чудо съпроводено от действие на Святия Дух. Те отиваха както обикновено към храма и очакването им беше да са в молитва и трябва да подчертая, че те не го правеха за първи път. В словото се казва също, че и мъжът, които бе куц беше носен редовно от своите приятели там. Това ни кара да си мислим, че срещата на Петър и Иоан с този човек не беше първата. НО, днес точно в този ден след толкова много години на просия и трудности в живота му светлината дойде и в неговия живот. Словото ни казва, че те се спряха след като им беше поискана милостиня и се взряха в него. Кое ги спря този път и какво беше по–различното от преди? Днес ги спря Святия Дух и затова те го погледнаха различно. И двамата мъже усещаха този полъх на благодатта, която добре познаваха. Апостолите не за първи път усещаха явното присъствие на Духа и тази твърда увереност за чудеса изпълваща цялата им същност. През техните фокусирани очи днес гледаше не Петър и Иоан, а Исус Христос Синът на живия Бог. Чудото беше въпрос на време и изговорено слово и докосване на дясната ръка от Святия Дух твореца на всичко видимо и невидимо. Очакването Бог да използва нашите сетива, за да изцелява хората трябва да е неспирно желание и вътрешен порив покорявайки нас на Неговата воля. Вярата не спира мигът, в който Бог иска да извърши чудо. Ежедневната ни посветеност и постоянство ще доведе живота ни до място, където съмнението ще бъде слабата ни страна. Какъв ден е днес? Някой ще каже 12 Април петък! Нека ви задам един въпрос. Бихте ли позволили на Бог да спасява, изцелява, благославя и обгрижва, хора чрез вас в този ден? Вярвате ли, че Бог може и иска да използва вашите ръце, уста, очи, за да извърши поредното чудо в историята на човечеството. Ако наистина вярвате това не сте далеч и днес от поредното чудо на Бог не само във вашият живот, но дай Боже и в живота на хората, с които се срещате през деня. Бог да ви благослови и използва в този прекрасен ден. Кажи с мен! Днес е ден за радост в Господа и Неговите чудеса не спират да достигат тези, които дръзнат да прескочат умствената бариера на човешките ограничения.

С много обич пастор Васил Петров