Имаше време в църквата, когато насърчавах хората да се прегръщат за да показват любовта си един към друг. Днес виждам, че това е била една от поредните ми грешки в доброто ми желание да сближа хората и ди га направя по близки. Силното желание да накараш човек да върши нещо не по собствена подбуда или от Святия Дух, а защото така си мислиш, че е правилно не е от Бог. Нека го кажа ясно говоримо на български. Не всяко добро е добро. А така, сега си мисля вече, че всички ме разбраха. Видях това религиозно поведение в очите на мразещи се хора или по - скоро изпитващи ненавист един към друг, миейки си краката след Господна вечеря уж по примера Христов описан в Йоан 13:5 „После наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан.“ Това беше много преди 90 година. Това ме беше отвратило толкова много, че се чудех с моя наивен ум как е възможно това. Уж братя пък ….  Днес лицемерието на хората си продължава само, че в по модерната си форма на прегръдка и целувка. Да, в тази ситуация Исус даде добър пример за смирение на апостолите, но тези, които правеха това с нечисто сърце един към друг в църква дали вършеха волята на Бог или очите им бяха замъглени от собствената им гордост и себичност. Лицемерието е присъщо за фарисеите, защото това е квас от който Исус каза на народа да се пазят като дявол от литургия, ха , ха, ха …. „Между това, като се събра едно многохилядно множество, до толкова, че един други се тъпчеха, Той почна да говори на учениците Си: Преди всичко пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.“ Лука 12:1

Исус не каза на множествата, които се събраха при Него да се гушнат един друг, а да се пазят от лицемерието на фарисеите. Бяха събрани хиляди, но Исус не им влияеше емоционално, а духовно. Този дух на цинично сектантство го има и днес в много църкви, без да ограничавам мисленето ви за която и да било църковна организация. Това е причастно на хората да се вълнуват емоционално и да бъдат лесно уязвими и манипулирани относно техните действия без да си дават сметка, какво всъщност се таи дълбоко в тяхното сърце. Вместо да се изкорени проблема на сърцето се замазва лесно с една измислена прегръдка или целувка.

Има примери за прегръдки от любов, но не са чак толкова много. Такъв е примера на един от Христовите ученици; „А на трапезата един от учениците, когото обичаше Исус, беше се облегнал на Исусовото лоно.“ Йоан 13:23.

По онова време хората не са се хранели, като са седели на столове, а са лежали на нещо като ниски кушетки. Ученикът, когото Исус обича, е Йоан - авторът на това Евангелие. Той е пропуснал да спомене своето име, но не е пропуснал да спомене специалното място, което е заемал в сърцето на Спасителя. Господ е обичал всички ученици, но Йоан се е радвал на една специална близост с Него.

Някой от преводите говорят за облягане в скута на Исус а други цитират гърдите му. Не можем да вадим кой знае какви изводи от това, но искам да отбележа една неподправено отношение на обич от страна на Иоан.

Много показен пример за разрушаващата сила на фалшивата показност на обич е примера с Юда.

Докато още говореше, ето едно множество; и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне. А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син? Лука 47-48

Хм, целувката е наистина интимен начин на показване на близост, обич, но явно при Юда това беше белег или печат за предателство. Не е ли някак си иронично. Едно и също нещо „целувка“ да бъде използва за добро и зло. Апостол Яков казва; „Възможно ли е, братя мои смоковницата да роди маслини, или лозата смокини? Така също не може солена вода да дава сладка.“ Яков 3:12

Явно не е възможно за сърцето, но двуличието на лицето, излишната показност на целувка или прегръдка е напълно възможно. Пазете се от лицемерието и не допускайте то да стане част от живота ви.

Понякога е хубаво, да виждаш хора как се прегръщат и целуват в църква, но до колко и каква степен това е отношение на сърдечно отношение един към друг само Бог знае. Ето защо аз лично престанах с тази практика да карам хората да правят каквото и да било, освен да се съгласяват с Божието суверенно слово. Амин!

Ето вече много от вас казаха, Амин със мен без да съм ги провокирал, нали? Благословен ден ви желая, църква!

Пастор Васил Петров