Трагедията в Ница е поредният акт на насилие към мирни и невъоръжени граждани, което ще остане в историята със загуба на човешки животи и покосени от мъка семейства.

Всички се питат докога и защо?

Докога?

 „А Исус почна да им казва: Пазете се да ви не подмами някой. Мнозина ще дойдат в Мое име и ще рекат: Аз съм Христос и ще подмамят мнозина. А когато чуете за войни и за военни слухове, недейте се смущава; това трябва да стане; но туй не е свършекът. Защото народ ще се повдигне против народ, и царство против царство, ще има трусове на разни места, ще има глад; а тия неща са само началото на страданията. А вие внимавайте на себе си, защото ще ви предадат на събори, и в синагоги ще ви бият; и пред управители и царе ще застанете заради Мене, за да свидетелствувате на тях. Обаче, трябва първо да се проповядва благовестието на всичките народи.” Марк 13:5-10

Защо?

”А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържни, свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни, надути, повече сластолюбиви, а не боголюбиви, имащи вид на благочестие, но отречени от силата му; тоже от такива страни.” 2 Тимотей 3:1-5

Ето какво казва един уважаван от мен журналист;

Предходната генерация европейски политици са истинските родители на изчадията, които пораснаха в западната част на континента ни. През 1995, след взривовете до метростанция в Париж, французите иронично кръстиха Лондон - "Лондонистан". Лондон беше окървавен 10 години по-късно.

Франция имаше различен геополитически профил защото беше противник на войната в Ирак. Последва свалянето на Кадафи, дирижирано от Саркози, което промени всичко.

Мъчно ми е. На изток, пред очите ни се разпадат държави. На запад, пред очите ни се разпадат ценности. И на двете места умират хора. С тях си отива все по-голяма част от нашата цивилизация.

Светослав Иванов - журналист

Днес продължаваме да четем за броя на жертвите от тероризма и да правим статистика на загиналите, но това, което трябва днес да се подчертае е нуждата от молитва и реално обръщане на всички към Бог, вик към Този, който може наистина да избави. Налага се спешна и адекватна промяна на църковната деградация в посока обединение в молитва и на ново радикално посвещение на масите вярващи към живия Исус. Покаяние, смирение, примирение, единство и любов, това е началото на всяко съживление и победа над силата на злото. Нека се замисли днес християнската общност какво даваме на този свят?  

В моята библия пише; „Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти се явих, да те назнача служител на това, че си Ме видял и на онова, което ще ти открия, като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам, да им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените, чрез вяра в Мене.” Деяния на Апостолите 26:16-18

Словото е сила за обръщане на всеки един към Бог, пак казвам на всеки. То е единствената възможност за промяна на потъналите в мрак човешки души.

Отношението ни към ситуациите днес и вземането ни на адекватни решения ще промени и бъдещето ни към по–добро. Замислете се какъв пример сме в този свят като тяло Христово, църква? Какво всеки един от нас може да допринесе за едно по-добро бъдеще или само ще броим отново и отново жертвите.

Пастор Васил Петров