Свидетелства на Соня от Беласица за чудесата на Бог, които направи за тях на петата конференция на "ИЦ" Габрово 2015/9/5

Здравейте Пасторе,

Изминаха няколко седмици от Петата Конференция на Интернет Църква и ми се иска да дам, от името на групата от Беласица, няколко свидетелства за чудесата, които преживяхме там, и които продължават да се случват и след това. Защото искаме да прославим Бога и да отдадем цялата слава на Него, а така също да се насърчат и други да не отпадат духом и да помнят, че Бог е добър и че Той може да промени техния живот сега, в този момент, към добро; и няма нужда да чакат с години и да бленуват, че може би, някога и на тях ще се случи. Петата Конференция бе една добра възможност да се преживеят чудесата на Бог, да срещнеш Исус и да тръгне животът ти в правилната посока; трябваше само да направим крачка на вяра и Бог се затича към нас с цялата си милост и любов. И човек нямаше как да не усети тази среща по един реален и осезаем начин, защото това, което ти се е струвало за невъзможно и далечно става реалност и Божието Царство идва върху теб с такава сила, и променя живота ти за винаги, просто това няма как да се забрави.

Всеки получи своето чудо по различен начин, както се казва в Словото:" Различни са и действията; но Бог е Същият, Който върши всичко във всичките човеци." Слава да бъде на Святото Му име! Всички видяха освобождението, което Мариелка получи вечерта на Изцелително-Освободителната Служба и тук Пасторе искам да отворя една скоба и да каже, че много се зарадвах когато съобщихте, че пастор Маруан от Израел няма да може да дойде (разбира се не заради отказа му) а заради това, че на негово място ще има Изцелително-Освободителна Служба с четвъртия конферентен говорител Святият Дух , защото ние бяхме тръгнали с желанието за освобождение и разбрахме, че и това е от Бога. Та искам да кажа за Мариелка, тя още докато бяхме в автобуса за Габрово каза, че като затвори очи се вижда за миг как пада на земята и пищи. Просто Бог си я подготвяше за това, което има да стане и сега детето е във вихъра си - то не спира да благовества за Христос на своите приятелки, дори и по Интернет на младежи с които е обикаляла планините през лятото и това го прави с финес, с мъдрост от Бога и пълно разбиране по какъв начин трябва да бъде. Майка й Соня спря цигарите, това за нея не беше възможно сама да се справи - отказвала ги е за около три дни и после отново е посягала към тях. Също така Бог я изцели и от една гъбична инфекция, която й създаваше много проблеми, и нито лекари или пък билките, които вземаше можаха да й помогнат. И сега искам да кажа и за най-голямото чудо - Митко (човекът с чисто новия самолет). Такова нещо, Пасторе, аз не бях виждала, до сега. Такава пълна промяна, такова завъртане на 180 градуса преживява той в своя живот и гледайки какво се случва, аз не мога да повярвам, че това възможно за толкова кратко време. Познавам вярващи от 25 години и повече, включително и аз, които само можем да си мечтаем за това чудо на преобразяване, пълна промяна...Пасторе, не знам какво да кажа, само тези, които познаваха стария Митко, могат да ме разберат. Бог е жив и Той е между нас, и не спира да върши чудеса; за мен това бе най- голямото чудо, което съм виждала. Той, Митко когато се помолихте за него видимо не се случи нищо особено, но продължаваше да се радва и да очаква своя нов самолет, който Бог му бе показал и обещал, че ще му подари. И само след няколко дни Митко получи пълно освобождение там в полето, докато си пасял овцете и Божието Царство е дошло със сила върху него. Няма го вече този мрачен и тъмен поглед, който само като го погледнеш и веднага извръщаш очи. Колко е милостив нашият Господ и изцели тази измъчена душа; защото нечистите духове, смея да твърдя, че бяха много, му причиняваха голяма физическа болка когато се раздвижеха в него, дори и с просто око се виждаше това; а сега очичките му светят с такава радост, че да ти е драго да го гледаш. Всички много му се радваме. Той направо лети; непрекъснато хвали Бога и дори на сън е пял: "Не нам, Господи..." Сега не спира да чете Словото и да се радва и вълнува от Божиите думи и обещания. Споделя вярата си с хората, събира ги и им чете Словото, казва ми, че някои са плакали когато им чел за Йов. Хората се чудят какво става с него, защото лошата му славата се носеше и в околните села. Някои от тях умишлено го дразнят, за да го предизвикат и Митко казва: Нещо става с мен, преди щях да го сваля на земята и да го пребия, но сега веднага нещо се надига в мене и ме спира, и аз му се усмихвам и се шегувам с него...Пасторе, с чиста съвест мога да кажа, че това е най-голямото чудо, което съм виждала през живота си. Това семейство тръгна с вяра, че ще получат чудото си от Бог. Поради липса на средства, първоначално решиха да оставят Мариелка в къщи, но в последния момент успяха да съберат парите, които им бяха нужни, за да си покрият разходите за пътните и Конференцията; но Божията ръка беше с нас и още в първия автобус от Петрич за София, цените на билетите бяха с 1/3 надолу (просто да не повярваш) и в останали автобуси бяха по-ниски от очакваното. Те не само си платиха всичко, но взеха участие и в дарението с радостно сърце; и се върнаха с остатък в къщи. И това направи Бог, и нека бъдат насърчени всички за в бъдеще, които се спряха от Конференцията поради липса на финанси.

Искам и не на последно място, да кажа и за моята приятелка Ваня, която за първи път присъства на такова събрание. Преди да я попитам, дали иска да дойде с мен на Габрово, аз така мислено си бях казала на Бог, че ако трябва да отида сама, без да заведа някой с мен, никъде няма да ходя. И когато й предложих тя ми отговори: - Соня, мисля, че си ме разбрала, аз не мога да ходя там където ходиш ти (имаше в предвид Евангелска църква), но си вярвам в Бог и ще дойда с теб. После в Габрово разбирам, че две от децата й Сарафимчо и Соня са имали рожден ден същите дни - 4 и 5 септември и семейните тържества са минали без нея. Вечерта на Изцелителната служба, след като се помолихте за нея, тя седна до мен и за миг се разплака и ми каза: Соня виж как хората плачат, други падат, а аз нищо не усетих...и само след малко я слушам да чете от мястото на което седяхме:"Интернет Църква". Това бе първото, което видя, а аз се чудя какво става, защото не знаех, че от известно време тя е имала проблем с очите и дори пред нея да стоиш, не те вижда ясно. После продължи да казва: сега и жлъчката ще ми мине; и това не го знаех. На другата сутрин вече нямаше болки и така е и до днес. Ваня е толкова щастлива, така се радва от цялото това преживяване ( не става въпрос за изцеленията, които е получила, тя дори не ги споменава, ако не я попиташ), но от цялата атмосфера в църквата-любовта, радостта на хората, Божието присъствие там; всичко много я е докоснало и в къщи й се радват, че е толкова доволна от това, което е преживяла и приемат всичко, което им говори с отворени сърца.

И ето, Пасторе, толкова дни след Конференцията и нищо не е отшумяло, напротив, все повече се засилва и върви към по-добро; наистина, едно ново начало. Онзи ден случайно разбирам от Ваня, че е имала колебания дали да тръгне за Габрово, защото майка й е била много зле и съдейки по симптомите (понеже Ваня е медицинско лице и знае какво говори) е била в прединфарктно състояние. Мисълта, която е минавала през главата й е била, че майка й ще умре, но после я е отхвърляла и си казвала: Не, няма да умре, докато аз съм там, тя няма да умре. Какво да кажа, Пасторе, сега мога да разбера думите на Исус, срещайки се със стотника, сирофиникианката и други езичници, като казва, че и в Израил не е видял толкова вяра.

Спирам вече, за мен не ми остана време и място да пиша. Съзнавам, че писмото ми стана доста дълго, Но Слава да бъде на нашия Бог, Който сам върши чудеса и няма подобен на Него. Това е моят Бог и аз съм много благодарна и щастлива, че ме е приел в Своето семейство. И благодаря на Исус за всички вас, които направихте възможно това да се случи.

Бог да благослови всички ни!